Към средата на 2026 г. в България все още няма определен надзорен орган за пазарен надзор по AI Act. Това звучи като отсрочка за бизнеса, но не е. Регламентът действа директно, а задълженията за прозрачност влизат в сила на 2 август 2026 независимо от това докъде е стигнала националната администрация.
Този текст разделя двете неща, които често се бъркат: докъде е българската институционална подготовка и какво реално дължите вие от август. От нашата практика с внедряване на гласови агенти и чатботове виждаме, че точно тази разлика бави фирмите: чакат „българския закон", а задължението вече е тук.
Кой отговаря за AI Act в България днес
Водещият орган е Министерството на електронното управление (МЕУ). То координира прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1689 на национално ниво и подготвя нормативната уредба.
Според Постановление на Министерския съвет № 398 от 18 юни 2025 г. са определени органите по защита на основните права по смисъла на чл. 77 от AI Act. Те са 7:
| Орган | Област |
|---|---|
| Омбудсман на Република България | Основни права, граждански жалби |
| Централна избирателна комисия (ЦИК) | Изборни процеси |
| Комисия за защита от дискриминация (КЗД) | Недопускане на дискриминация |
| Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) | Лични данни |
| Комисия за защита на потребителите (КЗП) | Права на потребителите |
| Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) | Права на детето |
| Главна инспекция по труда (ГИТ) | Трудови права |
Важно уточнение: тези 7 органа надзирават влиянието на AI върху основните права. Те не са органът за пазарен надзор, който следи дали конкретна AI система (чатбот, гласов агент, високорискова система) отговаря на техническите изисквания на регламента. А точно този орган още липсва.
Липсващото звено: няма определен орган за пазарен надзор
Пазарният надзор (market surveillance) по чл. 70 от AI Act е органът с реалните правоприлагащи правомощия: разследвания, изискване на документация, налагане на санкции.
Според репортаж на БТА (юли 2026) към момента България все още няма определен орган за пазарен надзор за AI Act. Проект на решение на Министерския съвет е изготвен, но междуведомственото съгласуване тепърва предстои. С други думи, институцията, която ще проверява дали чатботът ви казва, че е AI, още не е назначена.
Това е практическата ситуация, а не правна вратичка. Липсата на назначен орган означава, че активните проверки и глоби на практика забавят старта си – не че задължението не съществува.
Санкциите по националното право още не са фиксирани
AI Act оставя на държавите членки да определят конкретните национални санкции в рамките на таваните от чл. 99. В България този процес изостава.
- Национална нормативна уредба се очаква едва през 2026 г. или по-късно.
- Законодателни предложения са в процес на подготовка, но към момента не е приет окончателен национален закон за прилагането на регламента.
Дотогава важат таваните направо от регламента. За нарушение на прозрачността по чл. 50 това е до 15 милиона евро или 3% от световния оборот, което е по-високо (чл. 99(4)). За малки и средни предприятия важи по-ниската от двете стойности (чл. 99(6)). Отделно стоят глобите по GDPR, които са различен режим с различни тавани: разграничението е разписано в нашето ръководство за глобите по GDPR при AI бизнес.
Защо „няма надзор" не е защита
Тук е грешката, която струва скъпо. Регламентът на ЕС е акт с директно действие: според Регламент (ЕС) 2024/1689 (EUR-Lex) той се прилага пряко във всяка държава членка, без да е необходим национален закон, който да го „въведе".
Практическите последици:
- Задължението е валидно от 2 август 2026 в България, дори при липса на назначен надзорен орган и без национална санкционна уредба.
- Липсата на орган забавя санкционирането, но не го отменя. Когато органът за пазарен надзор бъде назначен, той придобива правомощия за периода, в който задължението вече е било в сила.
- „Изчаках закона" не е правен аргумент. Директното действие означава, че задължението не зависи от българската законодателна инициатива.
Дори европейският Digital Omnibus, който през юни 2026 отложи високорисковите задължения до 2027 и 2028 г., не пипна прозрачността по чл. 50 и правоприлагането. Регулаторната тежест за високорисковите системи е далеч, но простото задължение да разкриете, че клиентът говори с AI, е тук и сега.
Какво означава това за вашия бизнес
За типичното МСП изводът е практичен: подгответе системите си сега, вместо да чакате назначаването на надзорен орган. Задачата е малка по обем.
Ако имате чатбот или гласова линия, добавете едно ясно изречение за разкриване. При AI гласова комуникация агентът трябва да го изговори в първото изречение; при AI чатбот за бизнеса – в първото съобщение. В нашите внедрявания това е ред код и една прегледана формулировка, не проект.
По-стратегическият въпрос идва след разкриването: къде отиват данните, които тази AI система обработва. Много готови решения на пазара са тънка обвивка над американски облак, което вкарва данните на клиентите ви под чужда юрисдикция точно когато европейският регулатор започва да гледа. Ние работим обратно – изграждане на собствена инфраструктура под българска и ЕС юрисдикция, за да е разкриването само първата стъпка, а не единствената.
Типична инвестиция за внедряване на съответстваща AI система при нас е между 2 500 и 15 000 евро според обхвата, с модел на тримесечна възвръщаемост. Съответствието по чл. 50 е вградено от деня на пускане, не е допълнителна такса.
Не сте сигурни в кой момент попадате под регламента и какъв е рискът за вашата система? Заявете безплатен анализ и ще прегледаме конкретните ви чатботове и гласови линии.
ЧЗВ
Има ли България определен надзорен орган по AI Act?
Към юли 2026 г. не. Министерството на електронното управление е водещ орган и координира прилагането, а ПМС № 398 от 2025 г. определи 7 органа по основни права. Отделен орган за пазарен надзор, който да проверява и санкционира системите, все още не е назначен, а проектът на решение е в междуведомствено съгласуване.
Щом няма надзорен орган, важат ли изобщо правилата за мен?
Да. Регламентът на ЕС е с директно действие и се прилага без национален закон. Задължението за прозрачност по чл. 50 влиза в сила на 2 август 2026 независимо от липсата на назначен орган. Липсата забавя активните проверки, но не отменя задължението.
Какви са санкциите по AI Act в България?
Националната санкционна уредба още не е приета. Дотогава важат таваните от чл. 99 на регламента: за нарушение на прозрачността до 15 милиона евро или 3% от оборота, като за МСП важи по-ниската стойност (чл. 99(6)).
Кое министерство отговаря за AI Act в България?
Министерството на електронното управление (МЕУ) е водещият орган по прилагането на AI Act и подготовката на националната нормативна уредба.
Вашият коментар